Начало » Рози. Класификация и грижи за тях.
Розите са може би най-любимите и популярни цветни храсти. Именно любовта към тях е причината да има вече над 25 000 културни форми. Съществуват безброй много класификации на розовите храсти, тъй като те могат да се класифицират по редица белези. Нашата цел е да Ви запознаем с най-широко използваните класове култивари – Чайно-хибридни рози; Полиантови рози; Катерливи (влачещи) рози.
Чайно-хибридните рози – често те са едни от най-предпочитаните рози заради едрите си ароматни цветове. Част от култиварите се отглежда и целогодишно – оранжерийно за добив на рязан цвят. Чайно-хибридните рози са с продължителен цъфтеж от май до падане на слана. За тях е характерно, че са чувствителни към застудяването, характерно за районите с умерен климат през есенно-зимния период.
Въпреки малката площ на нашата страна, имаме доста различна климатична обстановка в рамките на един и същи сезон, в различните точки на страната. Ако отглеждате или бихте искали да отглеждате този клас рози трябва да се съобразите с местния климат. Ако той е с по-студен, задължително през есента (когато температурата започне да пада към нулата) се налага да осигурите защита на храстите. Това се постига посредством загърляне (затрупване) на основата на храста с почва на височина около 30 см. Напролет, след като е преминала опасността от слани и резки понижавания на температурата, натрупаната почва се премахва. Важно е това да се извърши в облачно време, това гарантира, че летораслите няма да прегорят от слънцето.
Полиантови рози – под това име се обединяват три класа рози – Полиантна (многоцветна); Грандифлора (едроцветна) и Флорибунда (изобилно цъфтяща). Отличителния белег на тези рози е. че цветовете им са събрани във връхни съцветия и са с размери по-малки от тези на чайно-хибридните.
Култиварите на полиантовите рози са храсти с височини вариращи в границите от 40-50см до 150см. За разлика от чайно-хибридните, те са по-зимоустойчиви и нямат нужда от защита в зимните месеци.
Катерливите (влачещи) рози– цветовете им са по-дребни, събрани в съцветия. Образуват дълги леторасли и се нуждаят от опора, към която да се прикрепят. Култиварите от този клас рози са с цъфтеж продължаващ около месец, най-често месеците юни и юли. Широко използвани са както в паркови пространства, така и в дворовете на еднофамилни къщи. Перфектни са за вертикално озеленяване на ажурни огради, беседки и перголи. Ако се осигури подпора, по която да се катерят може да се използват и за озеленяване на плътни стени. Не се нуждаят от загърляне през есенно-зимния период, защото са зимоустойчиви.
Без значение кой вид рози предпочитате, всички те имат нужда от еднаква поддръжка за да Ви радват с обилен и дълготраен цъфтеж. Грижите за розите се изразяват в следните дейности – подрязване, торене, поливане, прекопаване, растителна им защита от различни заболявания и неприятели.
Един от най-често задаваните въпроси е именно: Как е правилно да се подрязват розите?
Съществуват няколко вида подрязвания на рози, които се извършват през определен етап от тяхното развитие и през определен сезон. Може да се извършват следните резитби – подмладяващи, оформящи и летни резитби ( резитби за премахване на прецъфтелите цветове).
Истината е, че трабва да се режат и през есента и през пролетта. Разбира се интензивността и точният момент за подрязване са различни, за различните региони на нашата страна и тук идва момента, в който трябва да се доверите на усета си. Естествено подплатен с основни знания по темата!
По правило, с резитба през есента се отстраняват цветоносните стебла и не вдървенелите нецъфтящи стебла. Напролет в периода февруари – март се извършва по-силна резитба, като тя цели и отстраняване на измръзнали и загнили клони.
Подхранването на розите е жизнено важно, както за образуване на многобройни и ярки цветове, така и за общото състояние на розовият храст – здрави и масленозелени листа, силна коренова система. На пазара може да намерите специално селектирани торове, в подходящите съотношения на микро- и макроелементи.
Основното торене на розите се извършва през пролетта, като е желателно, да се използват гранулирани торове, които се усвояват постепенно от розовите храсти, чрез кореновата им система. Основно правило, не само при розите, но и при всички останали храсти и цветя, е да не се торят по време на активният им цъфтеж. Не е желателно, защото по този начин, стимулирате по-бързото прецъфтяване на розовите цветове. След наторяване задължително се полива обилно с вода!
След като премине първият период на обилно цъфтене – обикновено това е през месеците май и юни, е хубаво да не направи следващото торене. Наторяването на розите, може да бъде листно, чрез пулверизиране на разтворена течна тор във вода. При листното подхранване усвояването на необходимите елементи става по-бързо, но то не се препоръчва като основно пролетно торене. Листното подхранване е добре да се извършва през лятото. Подхранването на розите, е добре да се прекрати постепенно до края на месец август, (датата се определя в зависимост от климатичните условия на дадения регион). Прави се защото азотът в торовете стимулира образуването на леторасли и листна маса. Новоразвитите леторасли в края на лятото, нямат време да вдървенеят и опасността от измръзването им през есенно-зимния период е много голяма.
Това е най-често повтарящата се операция. Розата обича добре дренирани глинесто-песъчливи почви с неутрално към леко кисела pH. Вашите рози ще се чувстват много добре, ако се поливат обилно с вода (не е нужно да е всекидневно, но да е обилно!) Ако почвата Ви е силно глинеста и задържа влага, то тогава намалете поливането, за да не се задържа вода. При прекопаването насипете пясък, който да се смеси с почвата, за да я олекоти и дренира. Задържаната влага е предпоставка за образуване на гнилостни процеси в кореновата система и от там постепенното загиване на розовия храст.
Ако пък почвата Ви е по-скоро песъчлива, при прекопаването насипете хумусна почва, която да смесите. Нужно е да поливате по-често, за да не се засуши растението.
Рано напролет, след като сте направили основното подрязване на розите, задължително се извършва и прекопаване. Хубаво е прекопаването да е по-дълбоко 20-30 см, като внимавате да не засегнете кореновата система! Розовите храсти обичат честото прекопаване, затова може да се прекопава на няколко седмици, но по-плитко.
Розите, както всички растения понякога страдат от нападение на неприятели и болести. Честият мониторинг върху състоянието им е важен. Колкото по-рано се види проблема, толкова по-лесно се решава. В началото на образуване на цветните пъпки, рано на пролет първо се сблъскваме с листните въшки!
Удивително е, колко бързо те се възпроизвеждат и как в рамките на дни образуват гъсти популации. Затова, още при появата на първите въшки, трябва да се предприема борба с тях. През летните месеци, започва да се наблюдава почерняване на листата или пък ярко-жълти мозайки по листната петура.
Повече за неприятелите и болестите срещани по розите и как да се преборите с тях, ще Ви разкажем в тази статия.
Колева П. и колектив 2011г–“ Геометрични растителни композиции” изд.”Матком”.