Най-честите болести и вредители по розите.

В тази статия ще Ви разкажем по-подробно за някои болести и вредители, които най-често се срещат по розите. По детайлно ще Ви обясним какви са симптомите им. Ще ви разкажем кои са причинителите и как да се борите с тях.

Болести по розата

Неинфекциозна хлороза по розата

Симптоми– Болестта се появява под формата на междужилково пожълтяване на връхните листа. По-късно пожълтяват и по ниско разположените листа. Постепенно повредените листа засъхват и опадат. Понякога растения, които показват по-леки признаци на заболяването, до края на вегетацията възстановяват листата си, но на следващата година, заболяването се възобновява с по-голяма сила. Не са редки случаите, когато розите загиват в течение на 1-2 години. Появите на симптомите са по-силни при розите на собствен корен. При тези на присадка от шипка заболяването се развива по бавно.

Главна причина за развитието на неинфекциозна хлороза е високото съдържание на карбонати в почвата. Това предизвиква признаци на желязно гладуване. Заболяването се благоприятства и от дефицит на сяра в почвата.

Контрол– необходимо е да се прилага органично и минерално хранене, осигурено чрез основно торене или чрез подхранване. Желателно е торене рано на пролет Задължително трябва да се осигури редовно поливане на растенията.

Направете консултация в агроаптеки за правилните торове, необходими на вашия сорт рози.

Некротични пръстеновидни петна по розата

По-често известни под името вирусна мозайка. Това е най-широко разпространената вирусна болест по розата. Тази болест засяга и костилковите овощни видове.

Симптоми – Най-честите признаци се изразяват в яркожълта мозайка или деформация на листата. Симптомите са особено силно изразени при чайно-хибридните рози. Заразените растения имат забавен растеж, а цветовете са недоразвити или деформирани. При силни поражения, цветовете губят баграта си и стават почти бели. Листата са осеяни с петна, разположени върху средната жилка или от едната страна на листа. Силно проявената мозайка предизвиква опадане на листата и намаляване броя на леторастите.

Вирусът се пренася механично,чрез присаждане, от прашец или чрез семена.

Контрол – по възможност отдалечаване на костилковите овощни видове от розовите насаждения. Необходимо е да използвате здрав посадъчен материал, преминал здравна оценка.

Ръжда по розата

Ръждата по розата е болест, която се развива всяка година и причинява значително отслабване на храстите.

Симптоми – Признаците на болестта се наблюдават върху всички надземни органи. Първите симптоми се появяват по младите леторасти и цветните пъпки под формата на оранжево-червени петънца. По тях се наблюдават множество малки черни брадавички, от които се отделят капчици течност. Тези петна се разрастват и се образуват едри купчинки. При разрастването си нанесените повреди предизвикват образуването на раковини по стъблата.

От прецъфтяването до края на есента по двете страни на листата се появяват повреди, които предизвикват масово окапване, последвано от преждевременно образуване на нови листа. Това от своя страна води до изтощаване на растенията, удължаване на вегетационния сезон и до измръзване на растението в много случаи.

Паразитът е еднодомен вид, чиито жизнен цикъл преминава единствено върху розата. Болестта се развива силно при продължителни хладни и влажни периоди през пролетта и лятото.

Контрол– Създаването на нови насаждения, трябва да се извършва в проветриви райони. След листопада трябва да се извършва есенна обработка на розовите насаждения, придружено от затрупване с пръст на основата на храстите. Препоръчва се зимно пръскане с бордолезов разтвор. Необходимо е изрязване на всички издънки и леторасти, показващи признаци на заболяването. При благоприятни условия за развитие на болестта се провеждат няколкократни фунгицидни третирания.

Черни листни петна по розата

Симптоми – От горната страна на листата и по-рядко върху леторастите се появяват едри, закръглени петна с лъчиста структура. По-късно в петната се формират многобройни плодни телца. Около петната започва жълтеене на тъканите, последвано от листопад. Наблюдава се и събуждане на многобройни спящи пъпки, което отслабва растенията.

Патогенът се съхранява в окапалите, нападали листа и в повредите по леторастите. Болестта се развива силно при умерено топло и дъждовно време.

Контрол– Необходимо е розовите растения да се създават в проветриви и добре дренирани площи. Необходимо е задължително зимно пръскане с бордолезов разтвор. При поява на болестта е необходимо да се извърши третиране с широкоспектърни фунгициди. Препоръчва се премахване и унищожаване на опадалите листа.

Брашнеста мана по розата

Брашнестата мана е повсеместно разпространена болест, която се развива и по розата. Тя предизвиква силно намаляване на декоративните качества и отслабване на розовите храсти.

Симптоми – Външните признаци на болестта се появяват върху всички надземни части на растенията. Върху нападнатите части се развива бял паяжинен налеп, който постепенно се уплътнява и добива брашнест вид. Нападнатите листа се деформират, изсъхват и опадат. Повредените леторасти се изкривяват. Силно нападнатите храсти преустановяват растежа и развитието си. Особено висока чувствителност към брашнеста мана показват – чайните и чайно-хибридните рози.

Контрол – Към мерките за контрол се включва фитосанитерната резитба и регилярните фунгицидни третирания. Обикновено третиранията се преустановяват след завършване на вторичния растеж на храстите.

Сиво гниене по розата

Това е широко разпространена болест по розата.

Симптоми – Външните признаци на болестта се появяват върху цветовете и много по-рядко по стъблата и листата.върху нападнатите тъкани се развиват кафяви напетнявания. При влажно време те се покриват с плътен сив налеп и изгниват, а при условия на ниска влажност засъхват. Листата жълтеят и опадват без други видими симптоми. Болестта е особено опасна за вкореняващите се резници и за присадените розички.

Разпространението на болестта се извършва чрез въздуха, дъждовните капки, заразените растителни части и почвата.

Контрол – Необходимо е да се обърне специално внимание на засаждането, за да не се допусне сгъстяване на розовите храсти. Трябва да се внимава при торенето. При появата на болестта е нужно да се извършат фунгицидни третирания.

Вредители по розата

Зелена листна въшка е много често срещан неприятел на розата. Тя е дребна, зелена, с дълги антени и крака и стеснено към края тяло.Зимува по розите като яйце. През пролетта въшките се появяват, намножават се и образуват обилни колонии по долната страна на листата, по пъпките, по нежните връхчета на младите леторасти. Смучат сок от нападнатите части. При храненето си, те отделят сладка леплива течност (медена роса). При висока влажност по нея се развиват чернилни гъби. Листата пожълтяват и опадат. Пъпките не се разпукват или дават деформирани цветове.

Въшката развива 4-7 поколения. През есента се появяват мъжки и женски форми. Женските снасят яйцата си по младите стъбла на розата. Яйцата остават да зимуват. През пролетта,по време на набъбване на пъпките те се излюпват.

Паяжинообразуващи акари – Тези вредители са много дребни, тялото им е овално-продълговато, с жълто-зелен или червен цвят. Те се развиват по долната страна на листата, по пъките, дръжките и цветовете и смучат сок от тях. Нападнатите части се покриват с фина паяжина, под която акарите продължават да се развиват.

На мястото на убожданията при храненето, по листата се появяват светли петна, които обхващат целия лист. Листата се обезцветяват, пожълтяват, изсъхват и опадат. Ако са нападнати пъпките, те не се разтварят и изсъхват.

Розеният трипс напада само розата. Той е много дребно, подвижно насекомо, с плоско, тясно тяло и с тесни, дълги, ципести крила. Женските форми са тъмнокафяви, мъжките – светложълти. Зимува като възрастно насекомо под растителните остатъци, в повърхностния слой на почвата. В оранжериите се развива през цялата година. През пролетта се появява по розите. Излюпените ларви се вгризват във вътрешната част на цветовете. Превръщането им в нимфи и възрастни става в чашката на цветовете. Ларвите и възрастните надупчват венечните листа и смучат сок от тях. Те се обезцветяват и атрофират, цветовете се деформират и загубват напълно своята стойност. По листата на розата тъканта в мястото на повредата просветлява и некротира.

Листозавивачки – Те са дребни или средно големи пеперуди, с различно оцветени и различно изпъстрени крила. Гъсениците също са дребни, белезникави, жълтозелени до сивозелени. Някои видове развиват едно поколение, други – две. Зимуват основно като яйца по кората на ствола и клоните. През пролеттта младите гъсенички се повяват, когато розата запчова да се развива. При някои видове листозавивачки, гъсеничките най-напред преминават по набъбналите пъпки и ги изгризват. Пъпките засъхват, покафеняват и опадат. След това те нападат листата.

Повредите по листата са много характерни. Гъсениците образуват копринени нишки, с които омотават и завиват листата. В така образуваното листно пакетче, гъсеницата продължава развитието. Една гъсеница може да повреди няколко листа.

Розената цикада е нежно, дребно насекомо, със зеленикаво или жълто-бяло тясно и удължено тяло. Крилата са по-дълги от тялото. Зимува като яйце по розата и шипката. Развива 3 поколения. Възрастните и ларвите смучат сок от долната страна на листата. По тях се образуват светли, бели петънца, които некротират. Листата пожълтяват и опадат. При раздразнение цикадките отскачат силно.

Агрилусът е дребно бръмбарче. Тялото му е плоско с тъмнозеленикав цвят и слаб бронзов блясък. Напада розата и шипката.
Възрастните насекоми се появяват по време на цъфтежа на розите. В по-топлите, слънчеви дни те се намират по листата и се хранят с тях като ги нагризват по краищата. Снасят яйцата си в кората на младите леторасти. По нападнатите леторасти се образуват подутини, около два пъти по-дебели от самия летораст. Връхните части на летораста изсъхват, след това изсъхват и целите стъбла. Ларвата какавидира в мястото, където се е хранила. Новите бръмбари пробиват кората и излизат навън.

Оси – Някои от тях увреждат листата като надупчват периферната им част, по-късно и целия лист..По-опасни са видовете оси, които нападат леторастите. Те снасят яйцата си по връхните листа. Излюпените ларви навлизат в леторастите и издълбават в сърцевината дълги галерии, в които протича развитието им. Какавидират в почвата в пашкул. Зимуват като какавиди в почвата в плътен пашкул. Повредените леторасти увяхват, изжълтяват и загиват.

Розовите храсти могат да бъдат нападнати и от други заболявания и вредители. За да установите заболяването и да намерите правилният начин за борба, Ви съветваме да се посъветвате със специалист по растителна защита в агроаптеки, близо до Вас.

Ако искате да се запознаете с други вредители, които често се срещат по живите плетове може да разгледате тук.

Ако се интересувате от грижите за розите, може да се запознаете с тази статия.