Създаване на жив плет. Видове растения

В търсене на уединение и създаване на лично пространство в дома, често се прибягва до изграждане на живи стени – висок жив плет. Те може би са първото зелено петно, което си представя всеки собственик на двор. От своя страна живите плетове могат да се класифицират по височина (високи, средновисоки, ниски); по видов състав (иглолистни и широколистни); по вид листа (дребнолистни, едролистни) и др. В настоящата статия накратко ще Ви представим едни от най-често използваните видове дървета и храсти, подходящи за формиране на жив плет.

Подходящи видове за създаването на жив плет

Иглолистни дървета и храсти за формирани живи плетове:

Chamaecyparis lawsoniana – Лавзонов лъжекипарис. Това е един от най-използваните видове за изграждане на живи плетове. С многобройните си форми е подходящ и за изграждането на свободно стоящи акценти в градината. Добре понася ниски температури до – 25 °С, което го прави подходящ и за по-студен планински климат. Понася добре засенчване. Чувствителен е към засушаване на почвата и въздуха. Понася резитби, леко засолени почви и замърсеният градски въздух. Този вид рядко се засяга от вредители и болести. Най-известните декоративни форми са:

‘Ellwoodii’- Колоновидна корона, сивозелени през зимата клонки и стоманеносини листа, с по бавен растеж (2-3м)
‘Columnaris glauca’– С гъста, конусовидна корона, синкавозеленикави листа (3-4 м)
‘Glauca’– със синкави листа, често срещан у нас
‘Green Globe’– С кълбовиден хабитус, често използван за предна ивица на многоетажни живи плетове (1-1,5м)
‘Green Hedger’– Яркозелените му листа и добре разклонената до земята конусовидна корона, прави тази декоративна форма на лъжекипариса, една от най-предпочитаните за изгаждане на високи живи платове (10-15м)
‘Minima Aurea’– с нисък колоновиден хабитус и вертикално разположени клонки със златистожълти листа. Изключително бавно растящ вид до десетата си годишнина достига едва 0,5м. Максималната височина, която достига е 1-1,5м
‘Stardust’ – с тесноконусовидна корона и жълти към върха бронзови листа. (10-18 м)

И много други форми.

Cupressocyparis leylandii – Лейландски кипарис. Високо бързо растящо дърво. Характерно за вида е широката корона. Понася добре варовити почви и резитби. Има множество форми със златисто – бронзови до жълти листа.

‘Pyramidalis’ (leylandii ‘2001’) – листната му маса е със зелен цвят. Тази форма е сред най-използваните за създаване на жив плет. (10-20 м)
‘Gold Rider’ – листата му са жълто-зелени и този цвят се запазва праз цялата година! (10-20 м)
Castlewellan Gold’ – листата в началото са златистобронзови, след това жълти (10-20 м)
‘Robinson Gold’ – с конусовиден хабитус и златистобронзови до жълти листа (10-20 м)

Cupressus sempervirens –Обикновен кипарис. Средно високо дърво с конусовидна корона. Бавно растящ, топлолюбив и невзискателен към почвените условия, вид. Има тъмно зелен цвят на листата. Издържа до -20 °С, като част от връхните клонки може да измръзнат. Не се тревожете на пролет се възстановяват. Температури под -24°С са гибелни за вида. Използвани формаи са:

‘Stricta’ /’Pyramidalis’/–с тясна, колоновидна корона и притиснати към стъблото клонки
‘Totem’ – с тъмнозелени листа и компактна гъста корона, която не са нуждае от формиращи резитби.

Cupressus arizonica – Аризонски кипарис. Средно високо дърво с конусовидна, понякога закръглена на върха корона. Клонките са наситено сивосинкави, а листата са дребни, ярко зелени до синкаво зелени. Видът е по-студоустойчив от обикновения кипарис и е светлолюбив. Издържа добре на летните засушавания и понася резитби. Препоръчителни форми:

‘Glauca’ – с наситено сребристо-сива багра
‘Pyramidalis’ – с конусовидна корона и синьо-зелени листа.

Thuja occidentalis –Западна туя. Средно високо дърво с широка, колоновидна корона и извити към върха клони. Бавнорастящ, сухоистойчив, студоустойчив и издръжлив на замърсеният градски въздух вид. Понася много добре резитби. Поради наличието на различни форми е предпочитан вид, за изграждането на живи плетове в градска среда.

‘Barbant’ – с широко колоновидна корона и зелени листа. Тази форма е по-устойчива на заболявания характерни за вида.
‘Columna’- колоновидна корона, ветрилообразни клонки и бледо синкаво-зелени листа (4-5 м)
‘Fastigiata’– ниско дръвче с широко колоновидна компактна корона и светлозелени листа (4,5-10 м )
‘Smaragd’ – с елегантна конусовидна корона

Thuja orientalis- Източна туя. Висок храст или ниско дърво. Има гъста конусовидна или колоновидна корона и заострен връх. Със светло зеленикав до жълто-зелен цвят. Видът е бавнорастящ. Понася резитби, само в млада възраст. Чувства се добре дори при ниски температури или засушавания. Не е взискателен към почвените условия. Най-често използвани форми:

‘Aurea Nana’– миниатюрен храст с гъста, кълбоводна корона. Има златисти до жълто-зеленикави листа, през зимата кафеникаво-жълти (0,3-0,6 м)
‘Elegantissima’- с гъста, колоновидна корона, златисто-жълти листа с нюанси на старо злато през пролетта, зелени през зимата и зеленикаво-жълти през лятото (1,5-3 м)

Широколистни дървета и храсти за формирани живи плетове

Prunus laurocarasus – Лавровишна. Вечнозелен храст (2-4 м) или ниско дърво. Листата са лъскави, кожести, зелени на цвят. Цветовете са бели, появяващи се април-май. Бързорастящ, сенкоиздържлив вид, устойчив на замърсяване. Издържа на температури до -18°С. Понася добре резитби. Внимание: Цялото растение с изключение на цветовете е отровно – не бива да се консумира!

‘Novita’ – студоустойчив вид с тъмнозелени листа. Достига височина до 6м.
‘Etna’ – достига височина до 3м
‘Angustifolia’- листата са по-тесни в сравнение с другите форми. Клонките са с червеникав отенък

Photinia fraseri – Фотиния. Многогодишен вечнозелен храст или ниско дърво. Цъфти през май-юни, с дребни бели цветове. Листата са кожести и лъскави. Предпочита слънчеви места, но понася и частично засенчени местообитания. Издържа на температури до -12°С. Не е взискателен към почвените условия. Добре понася резитби. Често срещани и използвани форми са:

‘Red Robin’ – с яркочервени млади листа
‘Robusta Compact’ – с ярко червено-оранжеви млади листа
‘Chiko’ – с по ситни червеникави до зеленикави листа

Pyracantha angustifolia – Червена пираканта. Средно висок вечнозелен храст. Цъфти през май-юни с бели цветове. Плодовете , с оранжев цвят, се запазват и през зимата. Клонките са бодливи. Видът е силно устойчив към различни условия. Понася добре резитби.

Lonicera nitida – Лъскав нокът. Нисък вечнозелен и красив, гъсто облистен храст (1-2 м). Листата са дребни, лъскави и тъмнозелени. Цветовете са жълто-бели, ароматни и дребни. Топлолюбив и светлолюбив вид, който понася и засенчване. Много подходящ за ниски живи плетове или бордюри.

Eleagnus x ebbindei – Миризлива върба. Вечнозелен храст 2-3 м. височина. Цъфти през есента. Младите листа са с метален блясък. Използва се за изграждането на интересни живи плетове, заради декоративните му листа. Понася добре резитби.

Berberis thunbergii – Кисел трън. Нисък вечнозелен храст (с частично опадливи през зимата листа) и гъста корона.Младите клонки са жълтеникави или пурпурно-червени. Образува единични бодли. Листата са светло зелени, като през есента се обагрят в пурпурно-червено. Видът е светлолюбив, но понася известно засенчване. Не е взискателен към почвените условия. Устойчив е на замърсяване на въздуха и добре понася резитби. Използват се много и различни форми:

‘Atropurpurea’ – тъмно пурпурен храст (1-1,5 м)
‘Atropurpurea Nana’- ниско храстче, тъмно пурпурно (0,3-0,6 м)
‘Aurea’ – жълто храстче, през есента листната багра е бледозелена (0,9-1,5 м)
‘Red Chief’– с червени листа и плодове през есента (0,9-1,5 м)
‘Golden ring’ – с заоблени листа в цвят бордо, очертани с тясна жълта ивица. През есента стават с червена багра (до 1 м)
‘Maria’ – младите листа са червеникави, след това стават златистожълти, а през есента се обагрят в червено-оранжеви багри. Расте само на слънчеви местообитания. (до 1м)

Buxus sempervirens – Чемшир. Вечнозелен нисък храст или неголямо дръвче с гъста, тъмнозелена корона. Извънредно бавно растящ вид. Топлолюбив е , но добре понася ниски темперетури до – 22°С. Расте предимно на сенчести места, но се развива и на слънчеви местообитания. Изисква по-влажен въздух, но не е взискателен към влажността и богатството на почвата. Понася изключително добре резитби.

Salix integra ‘Hakuro nishiki’ – Пъстролистна върба. Храст или ниско дърво с опадливи листа. Изключително интересен вид през цялата година. През пролетта листата са розови, като постепенно с напредване на вегетацията, те добиват различни нюанси на розово, кремаво бяло и зелено. През есента увяхват и опадват с жълта багра, но разкриват коралово червените стъбла. Вирее добре у нас. В по-топлите части на страната кораловият цвят през зимата, ще обгърне цялото растение. В по-студените части окраската ще се появи, само по новите клонки. Няма изисквания към почвените условия, но предпочита слънчеви местообитания.

Carpinus betulus – обикновен габър – Средно високо дърво с метловидно разположена и гъсто облистена тъмно зелена корона. Вид с падащи листа. Сенкоиздържлив, топлолюбив и умерено студоустойчив. Сравнително бавнорастящ. Изисква свежи и богати почви, не понася заблатени и кисели почви. Издържа добре в градска среда и понася силни резитби.

За създаването на живите плетове, е необходимо на първо място правилен избор на декоративен вид, спрямо условията (климатични, почвени, желан ефект). На второ място , но не и по важност са следпосадните грижи за него – торене, поливане, прекопаване, резитби, борба с болести и вредители.

За повече информация свързана с правилните резитби на живи плетове може да ни потърсите тук .

Използвана литература :

Колева П. и колектив 2011г–“ Геометрични растителни композиции” изд.”Матком”