Zi Design
Магазин
0

Нямате артикули в количката.

Резитби на живи плетове

Резитбата на живите плетове е едно от най-важните мероприятия свързани с отглеждането им. За да имаме един добре изглеждащ и оформен жив плет, е необходимо да правим редовни, ежегодни резитби. В тази статии сме се опитали да опишем основните резитби,които се практикуват. Живите плетове изградени от различни индивиди се нуждаят от различни резитби. Обърнете внимание на това, за да извършите правилна резитба на живия си плет.

В статията сме засегнали и основните периоди, подходящи за извършване на резитбите.

Видове резитби

Първоначална оформяща резитба

Извършва се още през първите 1-2 години след създаването на живия плет. С нея се цели своевременно да се изключи бързия растеж на височина и да се стимулира обилното образуване на основни стъблени прирасти. Живият плет се подрязва преди достигане на височина 60 см. С тази ранна резитба, се осигурява, не само по-добро и равномерно сгъстяване на младия плет, но и се избягва необходимостта от радикални резитби през следващите години.

В зависимост от морфологичните особености на използваните видове и степента на обрязване, може да обособим  три групи.

Към първа група спадат храсти с относително изправени стъбла, които понасят силна резитба. Такива са Crataegus, Eleagnus, Fagus, Salix, Symphoricarpus и др.

През пролетта на първата година при засаждането те се изрязват до 15 см над основата (скъсяване на половина или до 2/3). Това стимулира образуването на мощни издънкови леторасти и изключва оголването на основата им.

През втората година силната резитба се повтаря. Необходимо е за поддържането интензивният растеж и подпомага създаването на мощен скелет.

 През третата година в късна зима или ранна пролет всички млади прирасти се скъсяват с 1/3 от дължината, което дава възможност през лятото да се появят много разклонения.

 Интервалът между резитбите зависи от вида на храстите и до известна степен от климатичните услови.  Освен изравняваща зимно-пролетна резитба, за видовете от тази група се препоръчва редовно обрязване от май до септември, с интервал 4-6 седмици. След окончателното укрепване на живия плет през следващите години се препоръчват само козметични резитби.

Към тази група се отнасят и някой вечнозелени широколистни храсти като Buxus  и  Lonicera nitida. Тяхната обработка се отличава само по сроковете и степента на обрязване през първите две години. Най-доброто време за тяхното засаждане е март-април. Тогава цялата корона се редуцира с 1/3 от височината. На следващата година, също през март-април, операцията се повтаря. През третата и следващите години растенията се обрязват така, както останалите храсти от тази група.

Към втората група спадат такива дървесно-храстови представители, които са със сгъстена корона и многостъблена основа. Такива са – Berberis, Carpinus, Forsythia, Prunus, Spiraea и др..

Резитбата  през първата и втората година е по- малко интензивна. При първата резитба с 1/3 се скъсяват само връхните и дългите странични леторасти. Тази процедура се повтаря през пролетта на следващата година. Така избягваме развитието на безразборно растящи прирасти и основата на живия плет се насища с разклонения.

През третата и следващите години, по време на вегетацията, се формира и съхранява профилът на живия плет. Отстраняваме  всички дълги и разперени клонки. Спрямо видът, от който е изграден живият плет, времето за резитба е различно. При Carpinus- в средата на лятото, Prunus  и Spiraea – в края на пролетта, след прецъфтяването. При късните Spiraea и Berberis- в края на лятото до късната зима. За цъфтящите храсти от типа на Forsythia се препоръчва двукратна резитба – веднага след цъфтежа и още един път през август.

 Най- общо календарните срокове при двукратната резитба са юни и краят на август-началото на септември, а при еднократната – края на август.

В третата група попадат иглолистните видове и много други вечнозелени широколистни храсти, основно използвани за живи плетове.

При тяхното засаждане, се премахват неправилните, безразборно стърчащи странични леторасти. Основните стъбла не се режат, докато не достигнат търсената  височина. През втората и следващите години резитбата им се състои само в скъсяване на страничните прирасти, за да се моделира търсената форма. Връхните леторасти на скелетните стъбла, започват да се премахват, след като живият плет получи съответните размери на ширина и височина.

Ако растенията от някои видове (Rosmarinus) се разпръснат твърде много, всички леторасти се скъсяват на половина. Повечето видове от тази група се подрязват еднократно. Изключение прави Ligustrum ovalifolium, при него са необходими няколко резитби през лятото

Спрямо видът, от който е изграден живият плет, времето за резитба е различно. През късната зима или началото на пролетта се подрязва Cotoneaster, в средата на пролетта –Ilex и  Rosmarinus, а в късното лято -Thuja, Cupressocyparis, Taxus.

Оформяща резитба за съхраняване

Тази резитба има за цел да съхранява и развива формата на живите плетове, заложени при първоначалната оформяща резитба. През следващите години продължава ежегодното повдигане на живите плетове с резитбата за съхраняване.

Календарни срокове за оформящата резитба за съхраняване,  зависят предимно от интензивността  и фазите на развитие на растенията. Нецъфтящите широколистни живи плетове с еднократна резитба е желателно да се подрязват от средата до края на лятото или от късната зима до ранната пролет.

Живите плетове от иглолистни видове е добре да се подрязват през късното лято или ранната есен. Цъфтящите широколистни се подрязват винаги след прецъфтяването. Живите плетове от вечнозелени широколистни видове се подрязват с календарните срокове на  първоначалната резитба.

 Ако е необходимо да се извършват повече от две резитби е важно да се знае, че подрязванията започват в началото на интензивния растеж на растенията и завършат в края на август – преди спиране на растежа. Това е необходимо, за да имат време младите леторасти да вдървенеят, преди зимните студове.

  • Два пъти годишно обикновено се режат живите плетове от габър (Carpinus betulus), бук (Fagus) и глог(Crataegus).
  • До два пъти се режат и плетовете от туя (Thuja) и кипарис (Cupressus), в зависимост от бързината на техния растеж.
  • Живият плет изграден от тис (Taxus )се подрязва един път в годината.
  • По- бързо растящите  живи плетове изискват дву- или трикратна резитба.

След  достигане на желаният декоративен ефект и с напредване възрастта на растителността, използвана за живи плетове, е желателно увеличаването на годишните резитби.

Резитба за подмладяване

Извършва се при застаряващи, занемарени, разпокъсани,разкривени, прораснали или оголени живи плетове. Стареенето на живия плет се характеризира с това, че процесите на растеж и развитие започват да затихват. Появяват се множество коренови издънки, листната маса се разрежда, започват да изсъхват основни стъбла, клонки и др. Някой от запуснатите живи плетове стават много широки и високи.

Радикалният метод за подмладяване се състои в ниско изрязване на всички стъбла на растенията (10-15 см над земята). Препоръчва се тази резитба за подмладяване,  да се направи в няколко етапа. В първият етап се изрязва само връхно (отгоре) до избрана от Вас височина. През вторият етап (една две години след първия) се реже само едната половина, по цялата дължина на плета. През третият етап се повтаря процедурата от втори етап, но за другата страна на плета.

При вечнозелените видове тази резитба се провежда през април-май, а при листопадните – в края на зимата, докато те са още в покой.

Възстановяването на растенията след такава подмладяваща резитба се подпомага с обилно подхранване и поливане.

Този вид подмладяваща резитба е най-подходящ за видове като: пираканта (Pyracantha), котонеастър (Cotoneaster), понтийски рододендрон (Rhododendron ponticum), както и за живи плетове от редица листопадни видове.

Санитарна резитба

Тази резитба се практикува ежегодно. Състои се в своевременното отстраняване частично или напълно на всички стареещи стъбла.Стареещи стъбла са тези, при които и върховете на техните разклонения започват да засъхват. Освен стареещи стъбла се изрязват и всички болни, измръзнали и повредени клони.

 Повече за живите плетове и най-подходящите растения за изграждането им може да прочетете тук.

Вашият жив плет страда. Може би е нападнат от болест или вредител. Погледнете тук, информацията може да Ви е от полза.

Използвана литература :

Колева П. и колектив 2011г–“ Геометрични растителни композиции” изд.”Матком” Р