Исторически факти за появата на първите зелени покриви

Как и кога са се появили зелените покриви?

 Най-ярък пример за древните градини са така наречените градини на Вавилон известни още като градините на Семирамида.  Те представяли терасовидни градини, покрити различни видове дървета и храстовидни растения. Те се описват и като първата ботаническа градина в света. Като приблизителна година на тяхното създаване е 600 г. пр. Христа.

Според легендата тези градини са създадени по заповед на вавилонския цар Навуходоносор II за неговата любима жена Амитис – мидийската принцеса. Прашният и шумен Вавилон, разположен върху гола пясъчна равнина, не радвал царицата, израсла в гористата и зелена Мидия. За да я утеши, Навуходоносор II заповядал да бъдат издигнати висящите градини. Това бил мащабен и необичаен проект. Вместо да бъде създадена обичайна градина, било наредено да се направи дворец, покрит с растителност.

Дворецът и градините били създаден поетапно, общият им брой не е известен, но има сведения за поне четири. Всяка градина била създадена върху колони, а върху тях и се поставяли каменни плочи залепени със смола и обшити с оловни листове.  След това стотици  тонове почва се е доставяла и полагала в градините. Във всяка градина били засаждани дървета и цъфтящи храсти доставяни от Мидия.  Висящите градини били поливани с хиляди литри вода. В дебелите колони имало скрити тръби, през които била докарвана вода от река Ефрат, чрез сложна система до най-горните тераси. Хората възприемали тази невероятната структура като истинско чудо – в средата на пустинята се появил красив зелен оазис, който ясно се виждал от голата долина на Месопотамия.

Градините на Древна  Италия

  В древна Италия имало традиция терасите да се украсяват със саксии с цветя. По време на разкопките на Помпей и Херакулан , които били погребани под дълбок слой пепел, след изригването на вулкана Везувий, са открити останки от покривна градина във вила „Мистериас „ намираща се в Херакулан.

Мавзолеят на император Август в Рим

     Мавзолеят на Август в Рим е друг необикновен обект на градинската архитектура. Изграждането му започва през 28 г. пр. Христа.  Това била огромна, но скромна структура, напомняща за древните етруски гробища. В основата му имало конструкция  под формата на цилиндър, върху който се издигали няколко пояса. Върху последния пояс била и статуята на императора. Около мавзолея на Август били разположени покривни тераси покрити с дървесна растителност от вечнозелени кипариси.

Градините през Ренесанса  

От покривните градини на античността, нека се обърнем към тези през Ренесанса. Италия е особено известна със своите градини. Във Флоренция за пример се дава Вила „Медичи” с градина на покрива от 1400г.  Малко по-късно, в Мантуа – град в северна Италия, е построена висяща градина над двореца Палацо Дукале. Тя е запазена и до днес и е доказателство за ренесансовата концепция изградена при оформянето на  градините.

  Известна е и градината на покрива на замъка Карлсберг в Швеция. По-късно в Германия на покрива на двореца на архиепископ Йохан Филип в Пасау е построена градина на две нива. Градината е отворена на юг, откъдето се разкрива красива гледка към околността. В градината доминират цветни лехи, дървета и храсти, които са засадени във „вани”.

   Портокали, лимони, различни лечебни растения са отглеждани и в градината на покрива на испанският крал Карл V, а пъстървите, живели в аквариуми. Синът му Филип II продължил традицията на баща си и построи в Ел Ескориал покривна градина, подобна на висящите градини на Вавилон.

Градините на остров „Isolа Bella“  

Друг пример за лукса на италианската градина е градината на ” Isolo Bella” (италиански красив остров). Той носи името на жената, живяла там през 17-и век – Изабела д’Адда. Тя е съпруга на влиятелния милански аристократ Карло Боромео III. Остров „Isola Bella” е малък, дължината му е само 320 метра а ширината  400 метра. На острова има дворец с пещери и терасовиден парк. Според плана на граф Боромео, творението трябва  да съставя ансамбъл под формата на кораб-остров.

Когато семейството Боромео започва да купува земя (1630 г.), Карл III решава да построи на острова  резиденция за съпругата си Изабела.  От 1636 г. островът получава името, което става фонетично съкратено съчетание на две думи: остров (Isle) и Isabella. На място „Isola Bella“ е само скалист остров с риболовни селища. Първоначално в северната му част е построена крепостта. Подобно на повечето аристократи от времето си, Боромео бил фен на градините. Следователно  и създаването на голяма градина е планирано на територията на острова. Започване на работата по създаването се свързва с името на архитекта Анджело Крювел.  Първите тераси са били построени през 1652 г. , а под тях се намира галерия от подземни пещери, където господарите можели да  избягат от летните горещини.

Италианската градина се състои от платформа с десет тераси, които са украсени с фонтани, ниши и статуи. На самия връх, терасите са стъпаловидни  по този начин се оформя кула с височина 35 метра,върху която има статуя на еднорог –  символ на бароковата аристократична фамилия Боромео.