Най-честите болести и вредители по растенията за жив плет

Освен правилните и редовни резитби, за да се развива живият плет, трябва да се следи и за наличието на болести и вредители.  Понякога живият плет е добре подрязан, но въпреки това страда. Най-вероятната причина за това е наличие на неблагоприятно въздействие от биотичен или абиотичен характер.

Абиотичните вредни въздействия се предизвикват главно от екстремни отклонения в климата, недостиг или излишък на хранителни вещества или наличие на вредни вещества в почвата или въздуха. Вредителите от биотичен характер се дължат на различни патогенни микроорганизми и животински организми.

Тъй като темата болести и вредители е всеобхватна, в тази статия ще ви представим по-често срещани заболявания и вредители по отделни растителни видове или родове. На кратко ще ви разкажем за начините да разберете, че растенията страдат от болест, или пък е нападнато от вредител, и методитр за борба.

Инфекциозни болести

Вирусни болести (вирози)

Некротични  напетнявания. Симптом е образуването на петна по листата в различни форми. Контролът на този тип заболяване касае предимно добрата профилактика. При установена зараза първата мярка е отстраняване на болните растения.

Бактерийни болести (бактериози)

Некротични напетнявания . Симптом е образуването на петна по листата в различна неправилна форма. Първоначално тези петна  са по-светли, лъскави и с характерен мазен вид. В последствие придобиват кафяв или черен цвят. При нападение върху листата, когато некротичната тъкан отпадне, те изглеждат като надупчени от сачми.

Контролът на бактерийните болести е свързано със спазването на добра профилактика. При по-дребни по размер растения може да се използват антибиотици. Използването на мед съдържащи фунгициди и други химични средства.

Гъбни болести (микози)

Брашнести мани – Това са едни от най-разпространените болести по широколистните растения. Засяга най- вече младите листа. Причинителите са паразити, които са тясно специализирани към определен род от гостоприемниците си. Благоприятни за развитието на болестта са не много горещите летни температури и умерените валежи през лятото.

Симптомите се изразяват в образуването на бял брашнест налеп от върху нападнатите растителни части. Листата постепенно покафеняват и опадват преждевременно. Нападнатите цветни пъпки не се отварят.

За контрол се препоръчва събирането и изгарянето на опадалите листа, третирането с подходящи фунгициди, при появата на налепи и др.

Ръжди – Повечето ръжди са с цикъл на развитие, включващ два различни гостоприемници. През летния си стадий те образуват върху долната  страна на листата. Наблюдават се жълти, прахови структури (сори), в които се развиват спорите на гъбата. В края на вегетацията, върху тези сори се образуват зимуващи спори. Те остават върху листата до пролетта, когато върху тях се образуват половите спори.

По – съществените болести , които се срещат у нас, се причиняват от патогени, принадлежащи към следните редове:

Р. Melampsora– Това са предимно двудомни ръжди, чийто основен гостоприемник са различни широколистни – топола, върба, бреза и др. Междинният гостоприемник при различните видове са бор, лук, лиственица и др.

Р. Coleosporium –  Ръждите от този род образуват пролетния си стадий върху иглиците на бора, а летния – върху редица тревни или цветни растения.

Симптомите и при двата гостоприемника са много характерни и се установяват лесно. По иглиците на бора в края на април се образуват мехуроподобни оранжеви структури. От долната страна на листата на цветните растения се наблюдават жълти прашести образувания.

Контролът на ръждите включва използването на устойчиви на заболявания сортове. Добре е да се събира и изгаря отпадъка от  заразените и опадали листа или клонки. Добър вариант за избягване на заразяването е, отдалечено отглеждане на двата гостоприемника. Важно е и третирането на различните стадии и гостоприемници с подходящи фунгициди.

Покафеняване и опадане на иглиците- Наблюдава се по иглиците на видовете от сем. Cupressaceae. Причинителите са  паразити и се появяват обикновено след повреди от ниски температури, преовлажняване, поради прекалено сгъстяване във вътрешността на короните. При видове от р.Thuja покафеняване на иглиците по двугодишните леторасти предизвиква гъбата Didymascella thujina. Засяга предимно фиданките до 4-та година. С напредване на възрастта устойчивостта на туята към това заболяване се повишава.

Петна по листата на широколистните – Това са едни от най-разпространените болести по растенията. Характерен белег на този вид заболяване е формирането на различни по големина и форма петна по листната петура. Развитието на болестта предизвиква преждевременно опадване на листата. Това води до невъзможност на леторастите да вдървенеят и често измръзват през зимата. Растенията нападнати няколко последователни години, са с повредени корони и са силно податливи на други патогени.

Контролът на този тип болести включва  събиране и изгаряне на опадалите листа, с оглед редуциране на инфекциозния фон през следващата пролет. Необходимо е също и третиране с подходящи фунгициди, при поява на първи признаци на заболяването.

Вертицилийно увяхване – Гъбите от род Verticillium причиняват увяхване по фиданките на голям брой широколистни видове. Заразяването може да стане от рана по кората или от корен на корен. Мярката за контрол която се препоръчва, при установени зарази е пристъпване към обеззаразяване на почвата.

Насекомни вредители и акари

Насекомни вредители с пробиващо-смучещ устен апарат

Листи въшки – Това са дребни, нежни насекоми, с цвят, който варира от жълто-зелен до черен. За голямата им вредност, допринася високата плодовитост и значителният брой поколения (10-15).  Листните въшки се хранят със сокове, които изсмукват от листата и леторастите, но достигат  и до корените. Нападнатите растителни части се покриват с лепкава течност(медена роса), върху която се развиват патогени.

Мониторингът и контролът на листните въшки включва:

• Редовен преглед на уязвимите растителни части
• При поява на екземпляри, третиране с подходящи химични препарати.
• Изрязване на силно нападнати леторасти
• Стимулиране размножаването на естествени неприятели (калинки) на листните въшки

Листни бълхи – На външен вид листните бълхи наподобяват дребни цикади. При изсмукването на сокове от листата, някой от листните бълхи отделят вещества, които видят до образуването на своеобразни укрития. Повредите са основно по листата,които пожълтяват, изсъхват или се деформират.

Като основни дейности по мониторинг се препоръчва редовно проверяване на връхните листа в началото на вегетацията. При появата на колонии от листни бълхи се предприема третиране с химични препарати. При формирани укрития се третират и  със системни препарати.

Щитоносни въшки – Те са дребни насекоми, покрити с щитче или друг вид восъчни образувания.  Видовете са изключително вредни най-вече за иглолистните растения. Подобно на листните въшки, те са с висока плодовитост и образуват плътни, многослойни колонии по иглиците, кората, леторастите или се съсредоточават в пазвите на листата. Повечето отделят в изобилие медена роса.

Повредите, които нанасят са покафеняване и увяхване на по-силно нападнатите листа и леторасли. При иглолистните – пожълтяване и опадване на иглиците, общо намаляване на припаста, загиване на цели растения.

Мерките за контрол включват изрязване и изгаряне на покритите с многослойни колонии, растителни части и третиране със системни инсектициди или минерално-маслени емулсии.

Насекомни вредители с гризещ устен апарат

Акари –  Акарите са голяма група, обединяваща разнообразни в морфологично и биологични отношение представители от клас Паякообразни. По – голямата част от растителноядните акари пробиват листата и изсмукват соковете им. Нападнатите тъкани се покриват с белезникави точици. При по силни нападения листата се сгърчват и опадват.

Към тази група спадат и паяжинестите акари.  При масови нападения от тях листата се покриват с гъсти, фини, паяжинести нишки и опадват.Видовете от семейство Плоскотелки се срещат по иглолистните. Те са предимно в ярко червен цвят и повреждат кората на едногодишните леторасти на  туя, кипарис, смрика и др. Тъй като видовият състав и биологията на акарите не е проучена добре у нас, е трудно да се дадат конкретни съвети.Предвид големия брой поколения и непрекъснатото развитие на тези видове, като мярка за контрол може да се прилагат няколкократни третирания с акарицид. (през 1-2 седмици) За да се избегне формирането на резистентност, не се пръска с един препарат повече от 2 пъти.

Това са едни от основните вредители и болести, които се срещат в градините ни. Разбира се, за да сте сигурни какъв проблем имат вашите насаждения, е добре да се посъветвате и със специалист или агроаптека.

В табличен вид сме Ви представили основните видоверастения използвани  за живи плетове както и болестите и вредителите, които най- често ги нападат.

Използвана литература :

Колева П. и колектив 2011г–“ Геометрични растителни композиции” изд.”Матком”